Пакет мобилност – регулации за оператори и шофьори от трети държави
Kакво Пакет мобилност - регулации за оператори и шофьори от трети държави
Тъй като държавите-членки все още са в процес на оформяне на своите практики за прилагане на Пакет мобилност, започваме да придобиваме известна яснота относно третирането на операторите от 3-ти държави, както и на шофьорите, наети от агенции за временна работа. Някои национални практики са обобщени от Европейския орган по труда в неговия
1. Третиране на предприятия, установени в трети страни
Европейският орган по труда е попитал държавите членки за техните практики за третиране на оператори от трети страни, извършващи транспортни операции на тяхна територия. Няколко държави-членки (BG, DK, HU, LT, RO, SE, SI) не посочиха специални мерки, но други държави (CZ, ES, FI, FR, IT, IE, SK) посочиха възможни разлики в третирането между установените предприятия в рамките на ЕС и оператори от трети страни.
Член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО и член 1, параграф 10 от Директива (ЕС) 2020/1057 забраняват на държавите-членки да третират по-благоприятно предприятия, установени в държава, която не е членка на ЕС, отколкото предприятия, установени в държава-членка на ЕС . На тази бележка наистина има разлики в документите, които трябва да бъдат попълнени от транспортните компании, когато изпращат работници в страни от ЕС. Поради факта, че системата IMI не е отворена за оператори извън ЕС (с изключение на Обединеното кралство), по-голямата част от страните разполагат с национални административни системи, ”които изискват операторите от трети държави да уведомяват същите (или по-подробна) информация от приложимата за операторите от ЕС съгласно новите разпоредби на ЕС“.
Задължения за уведомяване
Въпреки че не е възможно оператори от трети държави да уведомяват декларациите за изпращане чрез IMI, държавите-членки могат да изискат от тях да го направят чрез националните регистри. Такъв е случаят с Франция, където националната онлайн система SIPSI за изпращане на уведомления позволява на френските органи да събират декларации за командироване от предприятия, установени в трета държава.
Ситуацията е различна например в Чехия и Словакия, където понастоящем не се изисква от предприятия от трети държави да уведомяват командированите водачи. Това се дължи на факта, че в тези страни не е въведена национална система за уведомяване за оператори от трети страни. Тази ситуация може да е подобна в други държави-членки, където не е установена паралелна национална система.
Други административни изисквания
Държавите членки могат също така да прилагат различни изисквания към оператори от ЕС и извън ЕС по отношение на запазването на документи или други административни разпоредби. В Чехия има „общо задължение за чуждестранните работодатели, които изпращат свои служители да извършват работа на територията на Чехия, да пазят копия от трудовите договори, включително техния превод на чешки език (…). Скорошно изменение на Закона за автомобилния транспорт приложи тази разпоредба по начин, по който това задължение се прилага за оператори на автомобилни превози от трети страни (…).“,
Във Франция транспортните предприятия извън ЕС трябва да имат представител на територията на Франция, който може да поддържа връзка с националните контролни служители.
2. Приложимо право за работа чрез
агенции за временна заетост и командироване в рамките на група
В една от нашите статии за Командироване на шофьори чрез агенции за временна работа сме обяснили общи правила, които са приложими в този случай. За съжаление, все още няма достатъчно яснота и националните разпоредби може да варират.
Директива (ЕС) 2020/1057 не се прилага за водачи, които са наети от агенция за временна работа, или за вътрешногрупови командировани водачи. „При този тип командироване шофьорите остават под прякото ръководство на първоначалния си работодател и предоставят услугите си на компании, които изискват стоките им да бъдат транспортирани.“
Докато участваха в проучването, проведено от ELA, редица страни (България, Ирландия, Литва, Латвия, Румъния, Швеция) не описаха никаква конкретна регулаторна схема, приложима за водачи, които попадат извън обхвата на директивата. Други държави-членки (AT, DE, DK, ES, HU, NL, PL, SK, SI) твърдят, че използват общата правна система за командироване на работници за тези категории шофьори.
Специфични административни изисквания
В Дания транспортните компании „нямат право да наемат шофьори за превоз на стоки под наем или възнаграждение на други транспортни компании, освен ако (лизинговата) компания не е одобрена от Датската служба за пътно движение.“
В Испания се прилагат общи правила за командироване в случаи на командировани работници в рамките на групата или чрез агенции за временна заетост. В ситуации, когато командироването надвишава 8 дни, „агенциите за временна заетост трябва да докладват периода на командироване на властите на мястото, където се намира центърът на компанията потребител“ и „групи компании трябва да докладват периода на командироване на властите на мястото, където се намира седалището на компанията от групата”.
Във Финландия минималните условия за наемане на работа са приложими за всички категории командировани работници. Задължението за уведомяване на командированите работници чрез IMI обаче, както и „изискването към оператора да гарантира, че водачът разполага с определена документация, когато бъде поискана край пътя“, се прилагат само за подизпълнители.
Във Франция има специални изисквания за временни шофьори и вътрешногрупово командироване. „Те трябва да имат сертификат, предвиден в член L1331-1 (и R1331-1 до 1331-8) от Транспортния кодекс, който замества декларацията, предвидена в чл. L1262-2-1 от Кодекса на труда.“
